Фед изчаква, ЕЦБ вдига – какво значи разминаването за България

Последна актуализация: 13.08.2026

Инфлацията в САЩ за юли съвпадна с очакванията и на практика затвърди изчаквателната позиция на Федералния резерв. В същото време пазарите дават около 79% вероятност ЕЦБ да вдигне лихвата на 10 септември. Двете централни банки тръгват в различни посоки – а България е от европейската страна на това разминаване.

Какво показаха данните от 12 август

Потребителските цени в САЩ се повишиха с 0,1% на месечна база през юли и с 3,4% на годишна, спрямо 3,5% през юни. Базовата инфлация, която изключва храни и енергия, е 0,2% месечно и 2,5% годишно – най-ниското ѝ ниво от февруари 2026 г.

Числата съвпаднаха точно с консенсусната прогноза на анализаторите. Именно това е ключът към реакцията на пазарите – или по-точно към липсата на реакция.

Федералният резерв остави лихвения си коридор без промяна на 3,50–3,75% на заседанието от 29 юли, като трима членове гласуваха „против“ и настояваха за повишение. Данните за юли не дават на тримата основание да настояват по-силно през септември, нито дават повод за понижение.

Пазарната реакция беше кратка: S&P 500 се вдигна до около 7 772 пункта минути след публикуването, но затвори при около 7 747, или +0,2% за деня. Доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа се сви с една базисна точка до 4,69%.

Защо ЕЦБ върви в обратната посока

Европейската централна банка вече вдигна депозитната си лихва с 25 базисни точки до 2,25% в сила от 17 юни. Причината не е прегряване на европейската икономика, а енергията.

Проливът Ормуз остава на практика затворен заради противопоставянето между САЩ и Иран – във вторник, 11 август, през него са преминали 14 кораба при около 120 дневно преди конфликта. Брентът се търгува около 89 USD за барел, а това се пренася в европейските производствени разходи с няколко месеца закъснение.

Резултатът личи в статистиката: хармонизираната инфлация в еврозоната се ускори до 2,9% през юли спрямо 2,8% през юни. Подробно разгледахме енергийния канал в анализа какво значи скъпият петрол за инфлацията у нас.

Разминаването в три канала към България

За българския читател американските лихви са новина, а европейските са сметка. След влизането в еврозоната от 1 януари 2026 г. решенията от Франкфурт се пренасят директно, без валутен буфер.

Първият канал е кредитният. Плаващите лихви по ипотеките у нас все по-често стъпват на EURIBOR, а EURIBOR следи очакванията за ЕЦБ, а не самото заседание – част от повишението вече е в цената.

Вторият канал е спестовният. Новите срочни депозити носеха 1,57% през юни според БНБ, както отбелязахме в материала за ефекта на еврото върху лихвите по влоговете – при инфлация от 4,4% реалната доходност остава отрицателна с около 2,8 процентни пункта.

Третият канал е валутният. По-мека траектория за Фед при по-твърда ЕЦБ обикновено отслабва долара – EUR/USD е около 1,1554, което прави вноса на суровини, платими в долари, малко по-евтин в евро.

Колко струва едно повишение по конкретна ипотека

Българските ипотечни лихви са около 2,45% и са вторите най-ниски в еврозоната. Това е добра изходна позиция, но и по-малък буфер при повишение.

При кредит от 150 000 EUR за 25 години и лихва 2,45% месечната вноска е около 669 EUR. Пълно пренасяне на 25 базисни точки я вдига до около 688 EUR, или близо 228 EUR допълнително за година.

Важното уточнение: пренасянето не е нито мигновено, нито пълно. Банките у нас го разпределят във времето, а при фиксиран период вноската не се променя до края му.

Защо българската инфлация не следва еврозоната

Разликата между 4,4% у нас и 2,9% в еврозоната не е статистическа грешка. Тя идва от различната структура на потребителската кошница – по-голям дял на храни и енергия – и от догонващия ръст на доходите.

Това означава, че единната лихва на ЕЦБ е съобразена със средното за еврозоната, а не за България. Този механизъм разгледахме отделно в анализа за разликата 4,4% срещу 2,9%.

Практическият извод е, че при по-висока местна инфлация реалната лихва в България е по-ниска, отколкото показва номиналната. За длъжниците това е облекчение, за спестителите – загуба.

Разликата няма да се свие бързо. Догонващият ръст на доходите продължава, а енергийната компонента зависи от фактор извън контрола на София и Франкфурт – корабоплаването през Ормуз.

Какво следва до 10 септември

Календарът е кратък, но наситен. ЕЦБ заседава на 10 септември, Фед – по-късно същия месец, а междувременно излизат данните за инфлацията в еврозоната за август.

Три индикатора си струва да се следят: цената на Брент като водещ показател за енергийната компонента, движението на EUR/USD и българската инфлация за август. Ако петролът се задържи около текущите нива, доводите в полза на повишение остават силни.

Сценариите за кредитополучателите разгледахме и в материала за септемврийското заседание на ЕЦБ.