Повече фалити в ЕС, по-малко нови фирми – България се разминава

Последна актуализация: 18.08.2026

Евростат публикува вчера данните за фирмената демография през второто тримесечие. В ЕС новите регистрации падат с 0,5%, а фалитите се качват с 5,7%. България върви в обратната посока и по двата показателя – и това заслужава по-внимателен прочит от обичайното.

Какво точно показват данните

Евростат отчита две противоположни движения през април–юни. Регистрациите на нови предприятия в ЕС са с 0,5% по-малко спрямо първото тримесечие, докато обявените фалити нарастват с 5,7%.

В еврозоната картината е по-тежка. Там регистрациите почти не помръдват с минус 0,1%, но фалитите скачат с 6,9%.

Това е класическа комбинация за късен етап от икономически цикъл. По-малко желаещи да започнат и повече, които не издържат – при все още положителен растеж.

Българското изключение – добра новина с уговорка

У нас фалитите намаляват с 6,1% при ръст от 5,7% в целия ЕС. Съотношението също изглежда здраво – 11 334 нови фирми срещу 966 обявени фалита.

Уговорката е в другото число. Регистрациите падат с 3,3%, тоест шест пъти по-бързо от средното за ЕС.

Двете движения заедно очертават специфичен профил. Съществуващият бизнес се държи по-добре от европейския, но апетитът за започване на нов е по-слаб.

Обяснението вероятно е в цикъла на разходите. Икономиката расте с 3,1% реално и изпреварва еврозоната близо три пъти, но инфлацията от 4,4% прави началните инвестиции по-скъпи.

Секторите, които поддават

Разбивката по дейности е по-информативна от общото число. Най-силен ръст на фалитите има при образованието и социалните дейности с 21,1%, следвани от транспорта с 11,4% и финансовите услуги с 6,8%.

Три сектора се движат срещу тенденцията – хотелиерството и ресторантьорството, строителството и търговията. Точно те бяха най-натоварени през предишните две години.

При регистрациите картината е обърната. Индустрията пада най-много с 3,6%, а информационните и комуникационните технологии растат с 8,8%.

Тази разлика от над дванайсет пункта между индустрия и технологии не е шум. Тя показва къде европейският предприемач вижда възвръщаемост и къде вече не.

Естония, Гърция и Хърватия – трите тревожни сигнала

По страни разликите са драстични. Най-голям ръст на фалитите спрямо предходното тримесечие има в Естония с 31,8%, Гърция с 31,6% и Хърватия с 20,5%.

Тези три икономики нямат много общо помежду си на пръв поглед. Общото е друго – всички са малки, отворени и с висока зависимост от външно търсене.

България попада в същата категория по размер и отвореност, но за момента не следва модела. Разликата вероятно е във фазата на кредитния цикъл, не в устойчивостта на бизнеса.

Именно затова тези три страни са полезен изпреварващ индикатор. Малките отворени икономики усещат забавянето на еврозоната първи, а не последни.

Защо транспортът е сигналът, който следя

Ръстът на фалитите в транспорта с 11,4% рядко идва сам. Секторът е първият, който усеща както поскъпването на горивата, така и свиването на поръчките от индустрията.

И двата фактора са налице точно сега. Brent се върна над 90 USD след провала на преговорите между САЩ и Иран, а германското промишлено производство е с минус 1,9%.

За България това има пряко значение. Транспортът и логистиката са сред секторите с най-много малки фирми и с най-ниски маржове.

Ако тримесечният ръст на фалитите в транспорта се повтори и през третото тримесечие, това ще е първият категоричен сигнал, че поскъпването на енергията вече се е прехвърлило в реалната икономика.

Връзката с кредита, която всички пропускат

Има един неудобен паралел. Кредитът за неправителствения сектор расте с 15,5% при икономически растеж от 3,1%, тоест пет пъти по-бързо.

Ниските фалити при бърз кредитен ръст обикновено не са признак за здраве. Те са признак, че рефинансирането още работи и че никой не е бил принуден да покаже реалното си състояние.

Ето защо данните за второто тримесечие трябва да се тълкуват като моментна снимка, а не като тенденция. Истинският тест идва, когато цената на новия кредит се вдигне.

А тя ще се вдигне. Пазарите дават около 79% вероятност ЕЦБ да качи депозитната лихва от 2,25% на 2,50% на 10 септември.

Двайсет и пет базисни точки няма да фалират никого сами по себе си. Но те променят сметката при всяко предоговаряне, а малките фирми предоговарят често.

Моят прочит – ножицата между стар и нов бизнес

Числата описват икономика на две скорости. Съществуващите фирми имат достъп до евтин кредит и растящо вътрешно търсене, а новите се сблъскват с по-висока стартова себестойност.

Това е ножица, която се затваря само по един начин. Или инфлацията се доближава до средната за еврозоната, или регистрациите продължават да падат.

Има и втори прочит, по-скучен, но по-верен. Спадът с 3,3% при регистрациите идва след години на изкуствено висока фирмена активност, част от която беше свързана с усвояване на средства, а не с реален пазар.

Ако това е така, свиването не е слабост, а изчистване. Данните за третото тримесечие ще покажат кое от двете обяснения издържа – а домакинствата междувременно вече изнесоха 11,8 млрд. EUR потребителски дълг на гърба си.