Шест дни до ЕЦБ – Euribor 6M на 2,770%, а депозитът остава на 1,53%

Последна актуализация: 04.09.2026

До заседанието на Европейската централна банка на 10 септември остават шест дни, но пазарът вече е взел решението вместо нея. Шестмесечният Euribor стои на 2,770%, средната лихва по нов жилищен кредит в България се качи до 2,43%, а срочният депозит падна до 1,53%.

Пазарът вече гласува – Euribor изпревари заседанието

Шестмесечният Euribor беше фиксиран на 2 септември на 2,770%, тримесечният е на 2,646%, а дванадесетмесечният – на 3,068%. Тези нива са над депозитната лихва на ЕЦБ, която е 2,25% от 17 юни. Междубанковият индекс не отразява къде е политиката днес, а къде пазарът очаква да бъде тя утре.

Очакването е конкретно. Анкета на Reuters от 3 септември показва, че 65 от 65 икономисти прогнозират повишение с 25 базисни пункта до 2,50% на 10 септември, а пазарната вероятност е около 99%. За кредитополучателите с ипотека важното е, че самото решение вече няма да добави нищо ново към плаващите лихви – Euribor е абсорбирал новината преди седмици, както разглеждахме и в предишния анализ за Euribor и заседанието на 10 септември. По-съществено е какво казват икономистите за периода след това: около 91% очакват лихвата да завърши годината на 2,50%, а 78% – да остане там и през първата половина на 2027 г.

Активите се преоценяват бързо, пасивите – бавно

Банковият баланс има две страни и те не реагират с еднаква скорост. Данните на БНБ за юли 2026 г., публикувани на 27 август, показват точно това разминаване: средната лихва по нов жилищен кредит е 2,43% при ГПР 2,77%, потребителският кредит е на 9,12% при ГПР 9,42%, а средната лихва по срочен депозит на домакинствата е 1,53%.

Причината за асиметрията е в обемите. Депозитите на домакинствата достигат 56,859 млрд. евро – ръст от 17,8% на годишна база. Жилищните кредити са 19,022 млрд. евро с ръст от 25,7%, а потребителските – 12,089 млрд. евро с ръст от 15,4%. Дори събрани, двата кредитни портфейла са около половината от депозитната база. Банка, която е залята с ресурс, няма икономическа причина да наддава за нови спестявания.

Рентабилността потвърждава картината. Печалбата на банковата система за първото полугодие на 2026 г. е 1,1 млрд. евро, или със 7,2% повече на годишна база, а делът на необслужваните кредити слезе до 2,65% от 2,82% в края на март. Излишната ликвидност означава, че лихвеният марж се разширява без усилие – кредитната страна следва Euribor нагоре, депозитната остава закотвена.

Какво прави повишението от 25 базисни пункта с вноската

При плаващ лихвен процент промяната се предава при следващата дата на преоценка, обикновено на всеки шест месеца при индекс Euribor 6M. Ако приемем, че текущата средна лихва от 2,43% се повиши до 2,68%, ефектът върху анюитетната вноска при срок 25 години изглежда така.

Числата изглеждат скромни на месечна база, но при кредит от 200 000 евро разликата възлиза на около 303 евро годишно и близо 7 600 евро за целия 25-годишен срок, ако лихвата остане на новото ниво. Тук се вижда и защо надбавката тежи повече от индекса: при типична банкова надбавка от 1,5–2 процентни пункта самият Euribor е по-малката част от крайната лихва, но е единствената подвижна част.

Реалната доходност на депозита при инфлация 5,1%

Другата страна на същия баланс изглежда по-различно. Експресната оценка на НСИ от 31 август показва инфлация по ИПЦ от 5,1% на годишна база и 0,6% на месечна, като окончателните данни излизат на 15 септември. Хармонизираният индекс ХИПЦ е също 5,1% годишно.

При номинална лихва от 1,53% и потребителска инфлация от 5,1% реалната доходност на срочния депозит е отрицателна с около 3,6 процентни пункта. Тази сметка е преди данъчното облагане – върху лихвата по депозит се удържа окончателен данък от 8%, което свежда нетната номинална доходност до около 1,41% и разширява отрицателната реална стойност до близо 3,7 процентни пункта. Разгледали сме тази аритметика подробно в анализа за данъка върху лихвата по депозита, а самото съотношение между спестяването и инфлацията – в материала за депозита срещу инфлацията.

Разстоянието между двете страни на баланса е измеримо. Разликата между нов жилищен кредит и срочен депозит е 90 базисни пункта, а между потребителски кредит и депозит – 759 базисни пункта. За сравнение, инфлацията в еврозоната през август е 3,3% по експресната оценка на Eurostat, тоест българският вложител е изложен на ценови натиск, който е с почти два процентни пункта по-висок от средния за валутния съюз, при лихва по спестяването, която следва общата парична политика.

Какво остава да се проследи

Решението на 10 септември е практически сигурно, но по-информативна ще бъде прогнозата на самата ЕЦБ и формулировката на Кристин Лагард за периода след това. Ако сигналът е, че цикълът приключва на 2,50%, дванадесетмесечният Euribor на 3,068% съдържа очакване, което може да бъде преоценено надолу.

За България вторият индикатор е следващата лихвена статистика на БНБ. Ако при данните за август и септември депозитната лихва остане около 1,50% при продължаващ двуцифрен ръст на депозитната база, това ще потвърди, че конкуренцията за спестявания все още не е започнала – независимо какво прави Euribor.