ЕЦБ и септември – по-евтиният петрол размества сметката

Последна актуализация: 06.08.2026

Пазарите оценяваха вероятността за повишение на лихвите от Европейската централна банка през септември на около 70%. Основният аргумент за това очакване беше поскъпването на енергията – и точно той отслабна през последните дни.

За вложителите и кредитополучателите разликата е съвсем практическа.

Какво се промени в сметката

Очакването за повишение през септември се формира през юли, когато енергийните цени поскъпнаха рязко. Тогава председателят на ЕЦБ предупреди, че възобновеното напрежение в Близкия изток създава риск за инфлационната прогноза.

Тази седмица картината изглежда различно. Брентът се върна под 80 USD за барел след предварителното споразумение за корабоплаването през Ормузкия проток.

Прогнозата на Wood Mackenzie за среден Брент от 78 USD през 2027 г. допълва картината. Ако цената се задържи на тези нива, енергийният компонент престава да бъде основание за затягане.

Инфлацията в еврозоната и у нас – две различни числа

Хармонизираната инфлация в еврозоната беше 2,9% през юли, близо до целта от 2%. Българското число обаче е 4,4% – разлика от един и половина процентни пункта.

ЕЦБ решава по средното за паричния съюз, не по националните отклонения. Това е може би най-неудобната част от членството в еврозоната за българския вложител.

Реалната доходност по спестяванията у нас се смята спрямо българската инфлация, а номиналната лихва се определя от европейската парична политика. Двете просто не съвпадат.

Какво означава пауза за кредитополучателите

Средната лихва по новите жилищни кредити у нас е 2,46%, а по фирмените – 4,50%. При пауза на ЕЦБ тези нива вероятно остават без съществена промяна до края на годината.

Това е добра новина за хората с плаващ лихвен процент, но не толкова за бързащите. Част от домакинствата ускориха процедурите по рефинансиране преди септември точно заради очакваното повишение.

Ако повишението не се случи, тези решения не се обезсмислят. Просто разликата, която покрива разходите по прехвърлянето, става по-малка и сметката се стеснява.

Депозитите – асиметрията, която не се променя

Лихвите по кредитите реагират бързо на повишение и бавно на понижение. При депозитите зависимостта е обратна и това е трайна характеристика на банковия сектор, не български феномен.

При отпадане на сценария за септемврийско повишение вложителите губят най-малко, защото не са получили нищо предварително. Банките рядко вдигат депозитните лихви в очакване на решение – те изчакват самото решение.

Практическият извод е за срочността. Който обмисля депозит, може да сравни условията в раздела за банкови депозити и да прецени дали по-кратък срок му дава повече гъвкавост от малката добавка при по-дълъг.

Кредитната активност у нас остава силна

Въпреки лихвената несигурност кредитирането не се забавя. Жилищното кредитиране се разширява с над 26% на годишна база към юни 2026 г.

Данните на БНБ за фирмените и жилищните кредити през юни показват, че търсенето остава по-силно от очакванията при тези лихвени нива. Това е аргумент за по-предпазлива, а не по-мека политика.

Тук е и вътрешното напрежение в решението. Общата инфлация в еврозоната сочи към пауза, а кредитната динамика в част от държавите членки – включително България – сочи в обратната посока.