Скъпият петрол и ЕЦБ – какво чака кредитополучателите през септември

Последна актуализация: 11.08.2026

За една седмица петролът върна почти всичко, което беше свалил. Brent приключи 10 август на 87,69 USD след ръст от около 5% за три сесии, а с това се промени и дебатът в Европейската централна банка. За кредитополучателите у нас септември вече изглежда различно.

Какво се промени за седмица

На 6 август писахме, че по-евтиният петрол отслабва аргумента за затягане през септември. Пет сесии по-късно картината е точно обратната.

Brent добави около 5% за три поредни сесии и затвори 10 август на 87,69 USD, а американският WTI е на 80,42 USD. Причината не е търсене, а логистика: Ормузкият проток остава затворен и преговорите между Иран и Оман за отварянето му са в застой.

Тегеран поставя условия – САЩ да облекчат блокадата на корабоплаването и да платят компенсации. Твърдението на хусите за удар по саудитска рафинерия добави още един рисков фактор.

Мащабът се вижда в трафика: през началото на август през протока минават между 8 и 15 плавателни съда дневно срещу около 130 преди конфликта. Пазарите връщат рисковата премия в цената на петрола, докато не стане ясно кога и при какви условия Ормуз ще отвори отново.

Защо ЕЦБ гледа петрола, а не българската инфлация

Решението на 23 юли беше единодушно – трите основни лихвени процента останаха на 2,25%. Кристин Лагард обаче призна, че част от Управителния съвет е поставила въпроса дали не е трябвало да има повишение още тогава.

Формулировката ѝ беше ясна: пълният инфлационен ефект от енергийния шок още не се е проявил. Банката възложи на екипите си да разработят по-задълбочени сценарии за цените на петрола и газа преди септемврийското заседание.

Тук е важно да не се смесват две числа. Националният статистически институт отчете забавяне на инфлацията у нас до 4,4% през юли спрямо 5,4% през юни (експресна оценка от 30 юли), но ЕЦБ не решава според българската инфлация – решава според средното за еврозоната.

България е в еврозоната от 1 януари 2026 г., значи следваме решенията, без да им влияем съществено. Нашата по-висока инфлация е аргумент за предпазливост в личния бюджет, не аргумент, който Франкфурт ще вземе предвид.

Плаващата лихва – какво реално се случва

По данни на БНБ средният лихвен процент по нови жилищни кредити беше 2,43% през май при ГПР от 2,77%. Нивото се движи в тесен диапазон около 2,4–2,5% през цялата първа половина на годината – както отбелязахме, когато сравнихме разходите по ипотеки у нас с тези в останалите държави от еврозоната.

Повечето плаващи лихви в България се формират като надбавка върху референтен показател, обвързан с депозитната база или с пазарен индекс. Пренасянето не е моментално, но при задържане на по-високи лихви за няколко тримесечия ефектът стига до месечната вноска.

Ето какво означава това в евро при кредит от 150 000 EUR за 25 години при изходна лихва 2,45%.

Числата са илюстративни при равни други условия и не отчитат такси или промени в надбавката. Важен е порядъкът: едно заседание рядко преобръща бюджета, но три последователни повишения вече се усещат.

Кога фиксираният период има смисъл

Фиксираната лихва не е прогноза – с нея си купувате предвидимост. Плаща се под формата на по-висок начален процент срещу спокойствие за определен срок.

При текущите нива в България фиксираните оферти обикновено стартират над плаващите. Разликата е цената на застраховката – ако тя е под около 0,4 пр.п., защитата излиза сравнително евтина при сценарий с две повишения.

Фиксираният период е логичен избор за домакинства с висок дял на вноската спрямо дохода и без буфер. Домакинство с резерв за шест месеца вноски понася по-спокойно плаваща лихва.

Внимавайте и с условията след фиксирания период. Нерядко надбавката, която влиза в сила после, е по-висока от тази при чисто плаващ вариант.

Депозитите – асиметрията остава

Ако сте вложител, лошата новина е, че реакцията в другата посока е много по-бавна. По последни данни за юни новите срочни влогове носят средно 1,57%, което при инфлация от 4,4% значи отрицателна реална доходност.

Причината е структурна. Банковата система у нас разполага с обилна ликвидност и не се конкурира агресивно за нови влогове, така че едно повишение на лихвите от ЕЦБ не се появява автоматично в офертите за депозити.

Практическият извод е, че чакането на по-добра оферта едва ли си струва. По-разумно е сравнението между текущите условия по срочност и по банка, отколкото отлагането с надежда за скок.

Какво да следите до септемврийското заседание

Първият индикатор е дали Brent остава над 85 USD. Устойчиви нива между 85 и 90 USD за няколко седмици правят септемврийския ход по-вероятен от задържането.

Вторият е инфлацията в еврозоната, а не тази у нас. Третият е риториката на членове на Управителния съвет през следващите седмици – при подготвяно затягане тонът обикновено се променя предварително.

За сравнение с обратния сценарий, разгледахме подробно как изглеждаше сметката, когато петролът беше под 80 USD в началото на август. Разликата между двата текста за пет дни показва колко бързо се променя ситуацията.