ЕЦБ нагоре, Фед настрани – какво значи разминаването

Последна актуализация: 25.08.2026

Две централни банки гледат едни и същи данни и стигат до противоположни изводи. ЕЦБ върви към второ повишение през септември, а очакванията за същото от Фед паднаха до 30,6% – разминаване, което България вече усеща по-пряко от всяка друга година.

Данните, които разделиха двете банки

Августовските индикатори за еврозоната се оказаха по-силни от очакваното. Композитният PMI се повишава до 52,1 пункта от 52,0 през юли – най-високата стойност от ноември насам.

Преработващата промишленост се движи още по-добре при 52,8 пункта. Наемането на персонал се възобновява за пръв път тази година, а ценовият натиск отслабва, без да изчезва.

Именно тази комбинация дава на ЕЦБ аргумент. Икономика, която ускорява при инфлация над целта, обикновено получава по-висока лихва, а не пауза.

В САЩ картината е огледална. Серия по-слаби данни свали очакванията за септемврийско повишение от 82% в средата на юли до 30,6% сега.

Защо това вече не е абстракция за България

До края на 2025 г. решенията на ЕЦБ достигаха до българската икономика косвено, през валутния борд. От 1 януари 2026 г. те се прилагат директно.

Депозитната лихва на ЕЦБ е 2,25% от 11 юни, а септемврийското заседание може да я вдигне отново. Всяко такова решение се пренася върху референтните индекси, по които се преизчисляват плаващите ипотеки в България.

Проблемът е в базата, спрямо която се взема решението. ЕЦБ определя политиката си спрямо средните 2,9% инфлация за валутния съюз, докато българският хармонизиран индекс е 4,4%.

Разгледахме подробно тази разлика в анализа за инфлацията от 4,4% и третото място в еврозоната. Изводът тогава остава валиден и днес.

Как се пренася разминаването

Първият канал е валутният. Когато една централна банка върви към затягане, а другата към пауза, валутата на първата обикновено поскъпва.

По-силното евро означава по-евтин внос, платен в долари – включително енергия и суровини. За страна с висок дял на енергията в потребителската кошница това е реален дезинфлационен канал.

Вторият канал е лихвеният и работи в обратната посока за домакинствата. По-строгата политика на ЕЦБ вдига референтните индекси, а с тях и вноските по плаващите ипотеки.

Третият канал е през дългосрочните лихви в САЩ. Доходността по 10-годишните щатски ДЦК около 4,70% определя цената на риска в световен мащаб, независимо от това какво прави ЕЦБ.

Кой печели и кой плаща

Разминаването не е неутрално за различните групи. То разпределя ефекта неравномерно между спестители, кредитополучатели и фирми.

Спестителите са единствената група с еднозначна полза. По-строгата политика на ЕЦБ бавно вдига лихвите по срочните депозити, които засега са около 2,2% – под инфлацията, но в правилната посока.

Кредитополучателите с плаваща лихва са от другата страна на сметката. При тях повишението се пренася с изоставане от две до четири тримесечия, но се пренася.

Фирмите са в най-неудобната позиция. По-скъпото финансиране идва в момент, в който банките вече планират затягане на стандартите при корпоративното кредитиране.

Какво да очакваме до края на годината

Календарът е плътен и от двете страни на океана. Заседанието на Фед е на 16 септември, а ЕЦБ решава в същия месец.

Ако и двете се случат според текущите очаквания, разликата между двете политики ще се стеснява за пръв път от години. Това е промяна на режима, а не техническа корекция.

За българската икономика най-важният въпрос остава дали енергийният компонент ще продължи да внася инфлация. Проследихме този канал в анализа за поскъпването на енергията в еврозоната през юли.

Второто, което си струва да се следи, е бизнес средата. Данните за фалитите и новите фирми в ЕС през второто тримесечие показват, че по-скъпото финансиране вече оставя следи в корпоративния сектор.

Нашият прочит е, че пазарът подценява продължителността на високите лихви в еврозоната. Икономика с PMI над 52 и инфлация над целта рядко получава бърз обратен завой.