Битката за спестяванията – защо големите банки не вдигат лихвите

Последна актуализация: 29.07.2026

Лихвената картина при спестяванията в страната се раздели на две ясно различими групи. Големите банки на практика не олихвяват влоговете, докато по-малките и цифровите играчи предлагат между 1,5% и 3% на година.

Разликата вече е достатъчно голяма, за да има значение за средния семеен бюджет.

Как се разделиха лихвите

След влизането в еврозоната банковата система загуби един от старите си стимули за конкуренция. Валутният риск между спестяванията и кредитите отпадна, а с него и част от нуждата от привличане на местен ресурс.

Резултатът е ясно разслояване. Четирите най-големи институции по активи предлагат лихви, близки до нулата при стандартните спестовни продукти.

По-малките и цифровите банки се движат в обратната посока. Техните срочни продукти в евро достигат до 3% годишно, а тримесечните оферти се движат около 2,5%.

Причината е структурна. Големите банки разполагат с излишък от ликвидност и нямат нужда да плащат за нов ресурс, докато по-малките растат по-бързо от депозитната си база.

Какво показва официалната статистика

Средната лихва по депозити с матуритет до една година достига 1,50% през юни. Само месец по-рано показателят беше 1,28%.

Повишението изглежда съществено в проценти, но остава скромно в абсолютна стойност. Разликата от 22 базисни точки върху влог от 10 000 EUR означава 22 EUR допълнителна годишна лихва.

Последният ред в таблицата обяснява целия проблем. Дори най-високата налична лихва остава под текущия темп на поскъпване.

Реалната доходност остава отрицателна

При средна лихва от 1,50% и инфлация около 5,4% реалната загуба надхвърля 3,9 процентни пункта годишно. За влог от 20 000 EUR това означава близо 780 EUR изгубена покупателна способност за една година.

При лихва от 3% загубата се свива до около 2,4 процентни пункта. Разликата между двете стойности е около 300 EUR годишно при същия размер на влога.

Въпреки това общият обем на спестяванията продължава да расте. Само през първото тримесечие влоговете на домакинствата се увеличиха с близо 1 млрд EUR.

Мащабът на този процес и цената му за домакинствата разгледахме в анализа за реалната загуба от депозитите.

Кредитът расте по-бързо от спестяванията

Другата половина от картината е в кредитната статистика. Кредитите за домакинствата растат с 21% на годишна база срещу 18,6% при депозитите.

Това разминаване обикновено води до по-остра конкуренция за влогове. Засега обаче ефектът се вижда само при по-малките институции.

Пълните данни на централната банка за юни са обобщени в прегледа на кредитната статистика.

Практическите варианти пред вложителя и разликите между видовете влогове са описани в ръководството за банкови депозити.

Как изглежда това в семейния бюджет

За домакинство с авариен резерв от 15 000 EUR разликата между 0% и 2,5% е около 375 EUR годишно. Това е сума, съпоставима с месечна вноска по потребителски кредит.

Ефектът се натрупва с времето. При задържане на текущите нива за три години разликата надхвърля 1 100 EUR без реинвестиране на лихвата.

Връзката между инфлацията и решенията на домакинствата проследихме и в анализа за личните финанси от 22 юли.

До края на годината разслояването най-вероятно ще се задълбочи. Промяна би настъпила само ако кредитният растеж принуди и големите институции да се върнат на пазара за спестявания.