Депозити след ЕЦБ на 2,15% – колко печелят спестителите | 20 юли 2026
Последна актуализация:
Европейската централна банка държи основната си лихва на 2,15%, но българските спестители продължават да губят покупателна способност. При годишна инфлация от 2,8% дори най-добрите депозитни оферти не покриват поскъпването, а големите банки на практика олихвяват парите с трохи, което на практика означава бавна, но постоянна ерозия на спестяванията през годината.
- ЕЦБ държи основната лихва на 2,15%, следващо заседание на 23 юли.
- Инфлацията у нас е 2,8% – реалната доходност по депозитите е отрицателна.
- Големите банки олихвяват спестяванията близо до нула.
- Дигиталните банки дават до 2,30–2,50%, но пак под инфлацията.
- Влоговете са гарантирани до 100 000 евро на банка.
Реалната доходност остава отрицателна
Реалната доходност е лихвата по депозита минус инфлацията – тоест колко купувателна способност печели или губи вложителят. При инфлация от 2,8% на годишна база всяка лихва под този праг означава чиста загуба в реални стойности.
При най-добрите оферти от по-малките банки (около 2,30–2,50%) реалната доходност е приблизително –0,3 до –0,5 процентни пункта. При големите банки, чиито лихви са близо до нулата, спестителят губи почти целия размер на инфлацията – около –2,8 пункта годишно.
Защо големите банки не вдигат лихвите
Четирите най-големи играча на пазара – ДСК, УниКредит Булбанк, ОББ и Пощенска банка – предлагат близки до нулеви лихви по депозитите на домакинствата. Причината не е злонамереност, а структурна.
Банковата система у нас се описва като свръхликвидна след въвеждането на еврото. Когато банките имат излишък от средства, те нямат стимул да привличат нови депозити чрез високи лихви.
Затова тежестта на олихвяването пада върху по-малките и дигиталните институции, които все още се борят за пазарен дял. Подробен преглед на видовете сметки и условията им има в нашето ръководство за банковите депозити.
Къде са по-високите лихви – и защо не са панацея
По-малките и дигитални банки предлагат осезаемо по-добри условия от голямата четворка. Важно е обаче да се чете внимателно валутата, в която се обявява лихвата.
Таблицата по-долу обобщава ориентировъчни оферти по данни от вторични агрегатори (Financer.bg, presmetni.bg) към юли 2026. Точните проценти от статистиката на БНБ за юни излизат чак на 27 юли, затова числата са индикативни.
| Банка | Максимална лихва | Валута |
|---|---|---|
| Bigbank | до 2,30% | EUR |
| TBI Bank | до 2,50% | USD (не EUR) |
| Д банк | до 2,10% | EUR |
| Големите банки | близо до 0% | EUR |
Офертата на TBI Bank от 2,50% е в щатски долари, а не в евро – валутен риск, който може да изяде цялата разлика в лихвата. За доходност в евро реалистичният таван днес е около 2,30%.
За сравнение, средната лихва по нови депозити на домакинствата с договорен матуритет в еврозоната се движи възходящо: 1,82% през януари, 1,86% през март и 1,91% през април 2026. На този фон българските дигитални банки изглеждат конкурентни.
Овърнайт сметките – където стоят повечето пари
Голямата част от парите на домакинствата стоят по разплащателни и овърнайт сметки, а не по срочни депозити. Именно там лихвата е практически нулева.
В еврозоната средната лихва по овърнайт депозити на домакинствата е едва 0,25–0,27% и почти не помръдва през първото полугодие. Български сметки от този тип дават около 0,25–0,30% – основната причина спестяванията да топят стойността си незабелязано.
Какво да очакваме от ЕЦБ на 23 юли
Следващото заседание на Управителния съвет на ЕЦБ е в четвъртък, 23 юли 2026 г. Обявлението е в 14:45 ч. българско време, а пресконференцията на Кристин Лагард – в 15:30 ч.
Базовият сценарий е пауза след повишението през юни, което задържа депозитната лихва на 2,15%. Ново движение не е изключено само при нов инфлационен шок.
Тук е важно едно разграничение: основният лихвен процент на БНБ е 2,07% (в сила от 1 юни 2025 г.) и е различен показател от депозитната лихва на ЕЦБ. Двата не бива да се бъркат.
Какво означава това за спестителя
Първата стъпка е да не се държат средства на разплащателна сметка при 0%, ако не са необходими за ежедневни разходи. Разликата между 0% и 2,30% при по-голяма сума е значима на годишна база. А за средства, които няма да ви трябват поне 5 години, депозитът не е единствената опция – разгледахме как да започнете да инвестирате с 500 евро в отделно ръководство.
Да дадем пример: спестяване от 10 000 евро на разплащателна сметка при 0% губи реално около 280 евро покупателна способност за година при инфлация 2,8%. Ако сумата бъде преместена в срочен депозит с 2,30% годишна лихва, номиналната печалба е 230 евро, а реалната загуба се свива до около 50 евро – далеч не идеално, но значително по-добре от нулата.
Втората е да се сравняват оферти по валута и матуритет, а не само по обявен процент. Влоговете остават гарантирани до 100 000 евро на вложител на банка от Фонда за гарантиране на влоговете – правило, което важи и след еврозоната.
За онези, които търсят защита срещу инфлацията извън банковата система, някои инвеститори гледат към други класове активи – тема, която засегнахме в анализа за движението на златото под 4 000 щатски долара. Ефектът на лихвите се усеща и от другата страна на банковия баланс – при кредитите, както показахме в разбора за ипотеките и Euribor след ЕЦБ на 2,15%.
Често задавани въпроси
Каква е реалната доходност по депозит при инфлация 2,8%?
Защо големите банки почти не олихвяват депозитите?
До каква сума са гарантирани влоговете?
Какво се очаква от ЕЦБ на 23 юли 2026?
⚠ Съдържанието на FinansovSuvet.com е с образователен и информационен характер. Не го приемайте като персонална препоръка за вашите финанси.
