Депозит 1,57% срещу инфлация 4,4% – какво сменя едно повишение

Последна актуализация: 01.09.2026

Средната лихва по срочен депозит в България е 1,57% при годишна инфлация от 4,4%. Реалната доходност на спестителя е около минус 2,8 процентни пункта, а очакваното повишение на Европейската централна банка до 2,50% на 10 септември няма да промени тази сметка толкова, колкото се надяват повечето хора.

Каква е сметката в момента

Реалната доходност е единственото число, което има значение за спестителя. Тя се получава като от лихвата се извади инфлацията, и в момента резултатът е отрицателен.

При среден срочен депозит от 1,57% и годишна хармонизирана инфлация от 4,4% загубата на покупателна способност е около 2,8 процентни пункта годишно. При влог от 20 000 евро това са около 560 евро реална стойност за дванадесет месеца.

Дори най-добрите оферти на пазара не обръщат знака. При 2,2% годишно реалната доходност остава около минус 2,2 процентни пункта – по-малка загуба, но все пак загуба.

Направихме тази сметка подробно и в анализа за реалната доходност на спестяванията. Оттогава инфлацията се движи, но посоката на резултата не.

Защо депозитната лихва се движи по-бавно от кредитната

Това е най-честият въпрос, който получавах на гишето, и отговорът не харесва почти на никого. Причината не е нежелание, а структура на банковия баланс.

Българските банки са свръхликвидни – те имат повече привлечени средства, отколкото възможности да ги отпуснат при приемлив риск. Когато на една банка не ѝ трябват вашите пари, тя няма причина да наддава за тях.

Кредитната лихва, обратно, се формира от пазарен индекс плюс рискова премия и се преоценява по договор. Тя реагира почти автоматично, докато депозитната е решение на управителния съвет.

Резултатът се вижда в отчетите. Печалбата на банковата система достигна 1,1 милиарда евро – число, което разгледахме в анализа за връзката между печалбата и лихвата по влоговете.

Тази асиметрия не е българска особеност, но у нас е по-изразена. Средната ипотека е 2,41% срещу 3,51% за еврозоната именно защото евтиният депозитен ресурс позволява по-евтин кредит.

Какво реално променя повишението на ЕЦБ

Депозитната лихва на Европейската централна банка е 2,25% от 11 юни, а пазарът залага 2,50% на заседанието на 10 септември. Тримесечният EURIBOR вече е 2,57%.

За банка, която има излишна ликвидност, това повишение е добра новина – тя получава повече за парите, които държи, без да ги отпуска. Стимулът да плати повече на вложителя си остава слаб.

Реалистичното очакване е пренасяне от порядъка на една трета от движението, и то с няколко месеца закъснение. Тоест 0,25 процентни пункта от ЕЦБ означават около 0,05–0,10 процентни пункта по средния срочен депозит.

Механизмът на трансмисията към кредита описахме в анализа за EURIBOR преди заседанието. При депозитите същият механизъм работи в пъти по-бавно.

Къде се крие разликата от 0,6 процентни пункта

Между средните 1,57% и най-добрите 2,2% стои разлика, която зависи изцяло от поведението на вложителя. При 20 000 евро тя е около 126 евро годишно – не богатство, но и не нула.

Най-добрите оферти обикновено идват от по-малки банки, при по-дълъг срок и при условие за нови средства. Именно затова средната стойност е толкова ниска – голяма част от влоговете стоят на безсрочни сметки с почти нулева лихва.

Тук идва и границата, която не бива да се прекрачва. Гаранцията покрива до 100 000 евро на вложител в една банка, а около 48% от депозитите в системата попадат под този таван.

Разгледахме структурата на покритието в анализа за гаранцията на влоговете. Разпределянето на суми над тавана между няколко банки е техническо решение, не стратегия за доходност.

Пълния преглед на условията и сроковете поддържаме в страницата за банковите депозити, където офертите се сравняват на едно място.

Какво да следим до края на годината

Първият показател е средната лихва по новите срочни влогове. Движение над 1,80% би означавало, че конкуренцията между банките наистина се е събудила.

Вторият е инфлацията. Тя е по-силният лост в сметката – всеки процентен пункт надолу подобрява реалната доходност повече от всяко реалистично повишение на депозитната лихва.

Третият е личната структура на разходите. Общата инфлация от 4,4% е средна стойност, а транспортът поскъпва с 14,5% на годишна база – разлика, която описахме в анализа за личната инфлационна сметка.