Дългът на домакинствата стигна 30,9 млрд EUR – ръст от 21%

Последна актуализация: 24.07.2026

Задълженията на българските домакинства към банките достигнаха 30,9 млрд EUR – увеличение от близо 21% на годишна база. Жилищните заеми водят с 18,3 млрд EUR, а кредитният апетит не показва признаци на охлаждане въпреки по-високите лихви в еврозоната.

Числата – двуцифрен ръст по всички линии

Жилищните кредити възлизат на 18,266 млрд EUR – ръст от 8,5% само спрямо края на 2025 г. Потребителските заеми добавят 14,2% на годишна база до 11,631 млрд EUR.

Общата картина е на кредитен цикъл в зряла фаза – обемите растат по-бързо от доходите. Средната брутна заплата се повишава с 12,7% годишно, докато дългът на домакинствата напредва с 21%.

Лихвите – разнопосочно движение

През юли ипотечните кредити леко поевтиняват, докато потребителските заеми поскъпват. Депозитните лихви отбелязват минимално повишение, но остават далеч под инфлацията от 5,4%.

Това разминаване не е случайно. Конкуренцията между банките за жилищни клиенти остава ожесточена, докато при потребителското кредитиране по-високият риск вече се отразява в цената.

Сигналите за внимание – лошите кредити растат

Зад силните обеми стоят и първите пукнатини. Необслужваните кредити достигнаха 2,2 млрд EUR – тема, която анализирахме в четвъртък.

Особено уязвими са заемите с плаваща лихва, които доминират пазара. При евентуално увеличение от ЕЦБ през септември месечните вноски по тях ще се повишат в рамките на няколко месеца.

Бързите заеми – тихият рисков сегмент

Извън банковата статистика остава сегментът на небанковото кредитиране, където лихвите са в пъти по-високи. Всеки четвърти работещ над 30 години у нас има теглен бърз заем – показателен щрих за навиците на домакинствата.

Комбинирането на банкова ипотека с няколко бързи заема е най-честият път към просрочие. Кредитните консултанти съветват първо да се погасят скъпите краткосрочни задължения, преди да се поема дългосрочен ангажимент.

Паузата на ЕЦБ – отсрочка, не отмяна

Европейската централна банка задържа лихвите в четвъртък, но остави вратата за септемврийско увеличение широко отворена. За кредитополучателите с плаваща лихва това е прозорец от два месеца за преоценка на бюджета.

Практическият въпрос е прост – издържа ли семейният бюджет вноска, по-висока с 10–15%. Ако отговорът е колеблив, времето за действие е сега, докато рефинансирането е все още на текущите условия.

Спестяванията – растат, но губят стойност

Депозитите на домакинствата достигнаха 56,3 млрд EUR към края на май – ръст от 19,3% за година. Българите продължават да трупат буфери въпреки отрицателната реална доходност.

При депозитни лихви под 2,5% и инфлация от 5,4% всяка година в депозит носи реална загуба от около 3%. Какво остава от лихвите след инфлацията разгледахме подробно в сряда.

Как изглеждаме на фона на еврозоната

Българските домакинства остават сред по-слабо задлъжнелите в ЕС като дял от доходите – ниската база обяснява част от високите темпове на ръст. Догонването обаче се случва с необичайна скорост.

Темпо от 21% годишно е няколко пъти над средното за еврозоната. Точно затова централните банкери гледат на българския кредитен пазар с повишено внимание – прегряването започва именно така.

Какво означава това за кредитополучателите

Първото правило в тази фаза на цикъла е трезва самооценка – делът на вноските спрямо дохода не бива да надхвърля една трета при плаваща лихва. Второто е буфер – резерв от три до шест месечни вноски прави разликата между неудобство и просрочие.

Третото е информираност. Условията по кредитите се менят бързо и офертата отпреди година вече може да не е конкурентна – сравнението на пазара преди подпис или рефинансиране е безплатно, а спестява хиляди евро.