Бюджет 2026 – дефицит от 5,7% и 10,1 млрд евро нов дълг

Последна актуализация: 06.08.2026

Държавният бюджет за 2026 г. влезе в сила от 1 август с дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт. Планираният нов дълг достига 10,1 млрд евро – най-високото ново задлъжняване в историята на публичните финанси у нас.

Първата година в еврозоната се финансира с максимално разтегнат фискален буфер.

Числата – какво точно е заложено

Дефицитът от 5,7% е далеч над тавана от 3%, който бе фискалният ориентир в предходните години. Финансирането минава основно през емисии на дългови книжа, а не през преразход на наличния резерв.

Заложеният растеж на икономиката е 2,7%, а средногодишната инфлация – 3,5%. И двете стойности са по-оптимистични от текущите данни.

За сравнение, инфлацията през юли беше 4,4% на годишна база при 2,9% средно за еврозоната. Разликата между бюджетното допускане и реалното число е близо един процентен пункт.

Защо дефицитът е толкова висок

Причината не е една конкретна мярка, а натрупване. Разходите за заплати в публичния сектор, социалните плащания и компенсациите растяха последователно през последните години без съответстващо увеличение на приходите.

Резултатът е структурен, а не цикличен дефицит. Това означава, че той не изчезва автоматично при по-добра икономическа конюнктура.

Именно тук е разликата с предишни години. Дефицит от 5,7% при растеж от 2,7% описва икономика, в която публичните финанси се разширяват по-бързо от базата, която ги издържа.

Приходната страна – мерките от 1 август

Пакетът, който влезе в сила от началото на август, е изцяло приходен. Акцизната ставка за цигарите се повишава от 113,51 евро на 120 евро за 1 000 къса, а годишната винетка поскъпва до 64,50 евро.

Минималният осигурителен праг се изравнява с минималната работна заплата от 620 евро, а максималният осигурителен доход се вдига на 2 300 евро. Последното е първото увеличение на минималните прагове от близо десетилетие.

Общият ефект върху приходите е реален, но не покрива дефицита. Мерките добавят в порядъка на десети от процента към брутния вътрешен продукт, докато разликата, която трябва да се финансира, е близо шест процента.

Първата година в еврозоната – различните правила

До 2026 г. българският дълг се оценяваше през призмата на валутния борд и много ниската база на задлъжнялост. Членството в еврозоната смени рамката – сега сравнението е с другите държави от паричния съюз.

Това е и добра, и лоша новина. Достъпът до финансиране е по-широк, но пазарът реагира по-бързо на отклонения от фискалната дисциплина.

Контекстът на растежа от 0,4% в еврозоната през второто тримесечие прави разликата осезаема. Разширяваща се фискална позиция в забавяща се парична зона обикновено не остава незабелязана дълго.

Какво следва до края на годината

Три момента ще определят как ще бъде оценен бюджетът. Първият е дали данъчните приходи ще следват заложения план през есенните месеци.

Вторият е инфлацията – при задържане над 4% реалната стойност на разходната част се свива, а социалният натиск за преразглеждане расте. Третият е краят на двойното обозначаване на цените от 8 август, който премахва и административния контрол върху поскъпването.

Нито един от трите не е решен. Но комбинацията от висок дефицит, инфлация над плана и отпадащ ценови контрол описва по-натоварена есен, отколкото бюджетните допускания предполагат.