Бюджет 2026: Защо България преработва проекта и какви са рисковете
Последна актуализация:
България преминава през един от най-интензивните периоди в бюджетната си история. След мащабни граждански протести през декември 2025 г. правителството оттегли първоначалния проект за бюджет 2026 и представи ревизиран вариант – първият изцяло в евро. Същевременно страната навлезе в еврозоната от 1 януари 2026 г., а предстоящите парламентарни избори на 19 април добавят допълнителна несигурност.
Какво предизвика оттеглянето на първия проектобюджет
Първоначалният проект за държавен бюджет за 2026 г. беше одобрен от Министерския съвет през ноември 2025 г. и приет на първо четене от парламентарната бюджетна комисия на 18 ноември. Работодателските организации го определиха като „най-лошия бюджет за последните 30 години“. Основното недоволство беше свързано с планираното увеличение на осигурителните вноски, което на практика означаваше по-високи данъчни тежести за работещите.
На 1 декември 2025 г. над 50 000 души излязоха на протест в София, а десетки хиляди се събраха в други градове. Протестиращите настояваха, че допълнителните приходи щяха да финансират заплати на администрацията, а не социални програми. На 2 декември парламентът единодушно оттегли проектобюджета, а на 11 декември правителството на Желязков подаде оставка.
Параметри на ревизирания бюджет 2026
Новият проектобюджет беше одобрен от Министерския съвет на 8 декември 2025 г. и предвижда следните ключови показатели:
| Показател | 2026 | 2027 | 2028 |
|---|---|---|---|
| Приходи (млрд. евро) | 50,4 | 51,5 | 54,7 |
| Бюджетен дефицит (% от БВП) | 3,0% | 2,8% | 2,4% |
| Ръст на БВП | 2,7% | 2,5% | 2,4% |
| Средногодишна инфлация | 3,5% | 2,9% | 2,5% |
| Държавен дълг (% от БВП) | 31,3% | 34,2% | 36,6% |
Сред ключовите промени спрямо първоначалния вариант са: отпадане на увеличението на осигурителните вноски за 2026 г., отмяна на удвояването на данъка върху дивидентите и 10% ръст на заплатите в държавния сектор. Минималната работна заплата нараства от 550,67 евро на 620,20 евро от 1 януари 2026 г.
Макроикономическа прогноза – какво казва Европейската комисия
Според есенната прогноза на Европейската комисия от ноември 2025 г. реалният БВП на България ще нарасне с 2,7% през 2026 г. и с 2,1% през 2027 г. Растежът през 2024 г. достигна 3,4%, подкрепен от частно и публично потребление.
За 2026 г. и 2027 г. се очаква забавяне на частното потребление в съответствие с по-умерения ръст на заплатите и социалните трансфери. От друга страна, частните инвестиции се очаква да продължат да подкрепят икономическата активност, тъй като бизнес доверието се подобрява в контекста на приемането на еврото. Усвояването на средства от фондовете на ЕС се очаква да се ускори и през 2027 г.
Рискове пред изпълнението на бюджета
Няколко фактора могат да се отклонят от заложените бюджетни допускания. Военният конфликт в Близкия изток е основен източник на несигурност за международните цени на енергийните суровини. БНБ моделира два сценария – при по-мек вариант инфлацията ще надхвърли базовата с 0,7 процентни пункта, а при по-тежък – с 1,2 процентни пункта.
Предстоящите парламентарни избори на 19 април 2026 г. – осмите за пет години – внасят допълнителна политическа несигурност. Ако изборите не доведат до стабилно мнозинство, България може отново да функционира с удължителен бюджет или временни разходни правила, както анализирахме в нашия материал за данъци и инвестиции.
Нарастването на държавния дълг – от 31,3% от БВП през 2026 г. до прогнозирани 36,6% през 2028 г. – също е повод за внимание. За домакинствата, които обмислят как да управляват спестяванията си в новата еврова среда, банковите депозити остават сред по-консервативните варианти.
Какво следва
Бюджетът за 2026 г. не е окончателно приет от Народното събрание – той беше внесен от служебен кабинет и остава в режим на временна бюджетна рамка до формирането на ново правителство. Следващите седмици ще покажат дали избраните на 19 април депутати ще подкрепят настоящите параметри или ще наложат нова ревизия.
⚠ Съдържанието на FinansovSuvet.com е с образователен и информационен характер. Не го приемайте като персонална препоръка за вашите финанси.
