Икономиката расте с 3,1% – три пъти по-бързо от еврозоната

Последна актуализация: 14.08.2026

НСИ публикува експресните оценки за брутния вътрешен продукт през второто тримесечие – икономиката расте с 3,1% на годишна база и с 0,7% спрямо първото. Същия ден Евростат потвърди 1,0% годишен ръст за еврозоната. Разликата е близо три пъти и вече не е изключение, а устойчива картина от няколко тримесечия.

Какво показват експресните оценки

Експресните оценки на Националния статистически институт излизат около 45 дни след края на тримесечието и се уточняват при предварителните данни в началото на септември. Ревизиите обикновено са в рамките на една-две десети.

Числото за второто тримесечие е 3,1% годишен растеж при 2,9% през първото. На верижна база – спрямо предходното тримесечие – икономиката добавя 0,7%, същият темп както в началото на годината.

Това е шестото поредно тримесечие, в което България се движи в диапазона 2,5–3,5%. Устойчивостта тук е по-важна от самото число: тя показва, че влизането в еврозоната от 1 януари не е предизвикало нито ускорение, нито шок.

Три пъти по-бърз растеж от еврозоната – какво стои зад разликата

Евростат публикува втората си оценка за еврозоната също на 14 август: 0,4% тримесечно и 1,0% годишно, без промяна спрямо предварителната оценка от 30 юли. За целия ЕС числата са съответно 0,5% и 1,2%.

Разликата не идва от някаква българска изключителност. Тя е резултат от ефекта на догонването – икономика с БВП на човек под средното за ЕС расте по-бързо, когато доходите, кредитът и инвестициите се движат нагоре едновременно.

Вторият фактор е външнотърговски. След влизането в еврозоната България е държавата в ЕС с най-голям ръст на стокообмена с Германия – премахването на валутния риск и на разходите по конверсия е свалило една бариера пред по-малките износители.

Германската индустрия обаче не е в добра форма – производството ѝ се сви с 1,9%, както разгледахме отделно. Ръстът в стокообмена е по-скоро преразпределение на пазарен дял, отколкото ефект от силно немско търсене.

Двигателят е потреблението, а не износът

Структурата на растежа през първото тримесечие беше ясна – водеше вътрешното потребление. Второто тримесечие най-вероятно повтаря същия модел, а детайлната разбивка ще излезе с предварителните данни през септември.

Основанието е в доходите. Средната заплата достигна 1 444 EUR през второто тримесечие, а заетостта се увеличи с 14,8 хиляди души до 2,37 милиона към края на юни.

Темпът на растеж на заплатите обаче се забавя – динамиката разгледахме в анализа за средната заплата и какво остава от нея след инфлацията. Това е първият сигнал, че потребителският двигател работи на по-ниски обороти.

Вторият сигнал е кредитът. Жилищните кредити растат с над 26% годишно, а потребителските надхвърлиха 11,8 млрд. EUR – ръст, който добавя към потреблението днес, но изяжда от него утре.

Къде е рискът – инфлацията и бюджетът

Растеж от 3,1% при инфлация от 4,4% не е балансирана комбинация. Разликата спрямо 2,9% за еврозоната е тема, която анализирахме подробно – по-голям дял на храни и енергия в кошницата плюс догонващ ръст на доходите.

За домакинството това означава, че реалният ръст на покупателната способност е доста по-скромен от числото за БВП. За спестителя означава отрицателна реална доходност при текущите лихви по депозити.

Второто ограничение е фискалното. Бюджетният дефицит е 1,7% към юли, но целта за годината остава 5,7% – разликата се концентрира в последното тримесечие.

Какво следва до септември

В календара има три дати. Предварителните данни на НСИ с пълната структура на растежа излизат в началото на септември и ще покажат дали потреблението наистина е движило тримесечието.

Втората дата е заседанието на ЕЦБ на 10 септември, където пазарите очакват повишение на депозитната лихва от 2,25% на 2,50%. По-скъпият кредит удря точно двигателя, който движи българския растеж.

Третата е инфлацията за август. Ако разликата с еврозоната се задържи над един процентен пункт, догонващият растеж ще продължи да се плаща с по-висока сметка в магазина.