БВП +2,7%, износ −2,8% – растежът вече е изцяло на вътрешно търсене

Последна актуализация: 27.08.2026

Българската икономика нарасна с 2,7% на годишна база през второто тримесечие според сезонно изгладените данни на НСИ, при 2,9% през първото. Числото изглежда безобидно, но структурата под него се промени рязко – потреблението препуска, а износът се свива и оставя целия растеж върху вътрешното търсене.

Числата – какво точно показа НСИ

Номиналният БВП за тримесечието е 29,67 млрд. EUR, а брутната добавена стойност – 25,72 млрд. EUR. Реалният ръст на добавената стойност обаче е едва 2,2% на годишна база.

Срещу тези 2,2% производство стои крайно потребление от 24,30 млрд. EUR, което расте със 7,6%. Бруто образуването на основен капитал е 6,521 млрд. EUR при ръст от 8,0%.

Тримесечната динамика е по-скучна – 0,6% спрямо първото тримесечие срещу 0,7% преди това. Забавянето е леко и не изглежда като начало на обръщане на цикъла.

Защо разминаването между 7,6% и 2,2% е важно

Когато търсенето расте три пъти по-бързо от вътрешното производство, разликата трябва да бъде покрита отнякъде. В отворена икономика като българската тя се покрива от внос.

Точно това показват и външните компоненти: износът пада с 2,8%, а вносът се качва с 6,9%. Нетният износ вече не добавя към растежа – той го изяжда.

Ефектът се вижда и в платежния баланс. Както писахме в анализа за скока на търговския дефицит през юни, дупката се разширява именно защото вносът изпреварва износа с голяма разлика.

Втората изпускателна клапа е цената. Когато търсенето изпревари предлагането, част от излишъка се абсорбира не в количества, а в по-високи ценови нива.

Връзката с инфлацията от 4,4%

Хармонизираната инфлация през юли остана 4,4% на годишна база – трета по размер в еврозоната. Обичайното обяснение е енергията и услугите, но структурата на БВП добавя още едно.

Потребление, което расте със 7,6% при производство от 2,2%, е класически проинфлационен профил. Той не създава хиперинфлация, но обяснява защо българските числа слизат по-бавно от средните за еврозоната.

Подробният разрез на този разрив е в текста ни за това защо България е трета по инфлация в еврозоната.

Откъде идва горивото за потреблението

Три източника носят това търсене. Първият е доходът – заплатите продължават да растат по-бързо от цените в повечето сектори.

Вторият е кредитът. Ръстът на кредитирането остава двуцифрен, а в анализа за кредитите при ЕЦБ на 2,25% се вижда, че цената на парите вече не е ограничител за домакинствата.

Третият е фискалната политика. Бюджетната рамка за годината е изградена при дефицит от 5,7% от БВП, тоест държавата също налива търсене в системата.

Трите заедно обясняват защо потреблението е 81,9% от БВП – съотношение, което оставя малко буфер, ако някой от трите източника пресъхне.

Сценарии до края на годината

Базовият сценарий е продължаване на същия модел – растеж около 2,5–3%, инфлация над средната за еврозоната и разширяващ се външен дефицит. Това не е криза, а бавно натрупване на дисбаланс.

Вторият сценарий е износът да се възстанови. Той зависи почти изцяло от индустриалното търсене в Германия и останалата част от еврозоната, тоест не е в български ръце.

Третият сценарий е потреблението да се охлади – заради изчерпан кредитен апетит или по-строга бюджетна дисциплина. Тогава числото 2,7% би било трудно за повтаряне.

Изводът

Числото 2,7% е приемливо, но не бива да се тълкува като знак за здрава икономика. То е произведено от вътрешно търсене, което расте три пъти по-бързо от производството.

Докато износът не се върне към растеж, всяко ускоряване на потреблението ще се превръща във внос и в цени, а не в добавена стойност. Това е основният структурен проблем на българската икономика в момента.