S&P 500 при 7 711,76 влиза в най-слабия месец – кое тежи повече
Последна актуализация:
S&P 500 приключи петъчната сесия на 28 август при 7 711,76 пункта – на 1,1% под рекорда от 13 август – и влиза в месеца, който статистиката обича най-малко. Този път обаче срещу него стои нещо по-конкретно от сезонността: над 65% заложена вероятност Fed да повиши лихвите на 15–16 септември.
- S&P 500 затвори на 7 711,76 пункта – на 1,1% под августовския рекорд.
- Септември е исторически най-слабият месец със среден резултат −0,7%.
- Пазарът залага над 65% вероятност за повишение на лихвите от Fed.
- Двугодишната доходност на щатските ДЦК се качи до 4,32%.
- Три дати оформят месеца – 4, 10 и 15–16 септември.
Какво реално казва сезонността
Септември е най-слабият месец за американските акции по няколко различни измервания едновременно. От 1950 година насам средният резултат за месеца е около −0,7%, а положителен е бил само в 44% от случаите – най-ниският показател в целия календар.
Разбивката вътре в месеца е още по-показателна. Медианата за първата половина е леко положителна, около +0,1%, докато втората половина носи медианен спад от близо 0,5% – най-слабият полумесец в годината.
Тук обаче започват уговорките. Средна стойност от −0,7% при 75 наблюдения не е прогноза, а разпределение – когато септември е бил отрицателен, средният спад е около 3,8%, а когато е бил положителен, средният ръст е около 3,2%.
С други думи, сезонността увеличава вероятността за нервност, не за конкретен спад. Тя е аргумент за размера на позицията, не за посоката ѝ.
Същото разграничение направихме и в вчерашния преглед на трите септемврийски дати. Оттогава се промени само едно нещо – цената на риска около Fed.
Дисконтовият процент тежи повече от календара
Стойността на един индекс е сегашната стойност на бъдещи парични потоци, а лихвата е знаменателят в тази дроб. Когато знаменателят се движи, цената се движи – независимо кой месец е.
Двугодишната доходност на щатските ДЦК се качи до 4,32%, а доларът поскъпна с 0,4% след ястребовата реч на Кевин Уорш в Джаксън Хоул. Именно двугодишният сегмент е най-чистото отражение на очакванията за политиката на централната банка.
Уорш посочи PCE инфлация от 3,7% на годишна база и 4,1% на анюализирана база за последните шест месеца. При такива числа разговорът не е за това колко скоро цената на парите ще падне, а колко още има да се качва.
Именно това е обратът, който преоценява индекса. Заложената вероятност за повишение на 15–16 септември скочи от около 36% преди речта до над 65% сега – а такова движение не се случва без ефект върху оценките.
Проследихме позиционирането преди самата реч в анализа за сценариите около Джаксън Хоул. Реализира се най-ястребовият от тях.
Трите дати, които оформят месеца
Календарът тази година е необичайно концентриран. Три събития в рамките на дванадесет дни носят почти цялата информация, която пазарът чака.
Подредбата им също има значение. Всяко следващо събитие може да потвърди или да обезсили ефекта от предходното.
| Дата | Събитие | Защо тежи |
|---|---|---|
| 4 септември | Данни за заетостта в САЩ | Единственият силен аргумент срещу повишението |
| 10 септември | Заседание на ЕЦБ | Проверка дали еврозоната върви в същата посока |
| 15–16 септември | Заседание на Fed | Решението вече е заложено с над 65% вероятност |
Данните за заетостта носят най-голямата асиметрия. Силен отчет затвърждава заложеното и почти не движи пазара, докато осезаемо слаб отчет би разклатил цялата конструкция за няколко часа.
Заседанието на ЕЦБ е по-скоро контекст, отколкото събитие за американските акции. То обаче показва дали затягането е глобално явление или американска особеност – разгледахме подробностите в анализа за EURIBOR и очакванията към 10 септември.
Кое тежи повече – календарът или лихвата
Отговорът е по-скучен от въпроса: лихвата, и то с голяма разлика. Сезонността е слаб статистически ефект със силна медийна привлекателност, докато преоценката на дисконтовия процент е механичен фактор, който действа върху всяка оценка едновременно.
Има обаче условие, при което двете се усилват взаимно. Ако решението на 15–16 септември дойде с указание за още едно повишение, календарният ефект от втората половина на месеца ще падне върху вече отслабена конструкция.
Обратното е също толкова възможно. Ако данните за заетостта се окажат слаби и заложената вероятност се свие, септемврийската статистика няма да има какво да усили.
За индекса конкретно има и трето съображение – съставът на растежа. Печалбите на технологичните компании засега издържат натиска, както се видя и в отчета с приход от 96,2 милиарда долара, който изтегли индекса до рекордната зона.
Разстоянието до рекорда от 7 798,99 пункта е едва 1,1%. Това е достатъчно малко, за да не се говори за отстъпление, и достатъчно голямо, за да не се говори за пробив.
Практическият извод е за времевия хоризонт, не за посоката. Историческата статистика показва, че периодът октомври–декември носи среден ръст от около 4,2% и е бил положителен в 80% от годините – тоест слабият септември рядко проваля остатъка от годината.
Често задавани въпроси
Наистина ли септември е най-слабият месец за акциите?
Защо доходността по двугодишните ДЦК е толкова важна?
Кое събитие през септември носи най-голям риск за изненада?
Означава ли слаб септември, че и последното тримесечие ще е слабо?
⚠ Съдържанието на FinansovSuvet.com е с образователен и информационен характер. Не го приемайте като персонална препоръка за вашите финанси.
